From Edinburgh to Sofia and back

A new beginning

Having a blog is not a new journey for me - it is not going to change my life and it’s not going to be an overwhelming experience. I have started blogging in 2006 and since then I’ve moved from Blogger through Wordpress to Tumblr. I have to admit - there was always something special about blogging, but I’ve never took it as seriously as I should.

It’s 2012 and I’m no longer an undergrad at Sofia University, figuring out the future of Bulgaria’s media environment. I’m now in Scotland, looking forward to a successful Masters degree in Journalism from Edinburgh Napier University, and there’s no better time for this blog to become live.

During the past 6-7 years, I’ve been always active online - on social media, forums, news sites, online radio stations - but now I’m going to sum up all effort in one place. Boyana Atanasova reports: will be my journalism island - where all personal stuff will give place to my professional passion. My career has evolved and there’s no more time to waste. 

The journey isn’t over, it’s actually starting now!

From Germany to Bulgaria - longer than expected / От Германия до България - по-дълго от очакваното

Our long journey continue in the morning of 16th December. We’ve ate a delicious breakfast which made us ready for the long upcoming journey. We didn’t felt tired passing through the next two countries - Austria and Hungary. The first stop was after the Austrian border for buying a vignette sticker. The next one was in Hungary, where we’ve bought the next vignette. We were surprised to see that the Hungarian one is more expensive than the Austrian - 11 euros compared to the 8 we gave earlier. The motorways were all good in both countries and the weather was still chilly and rainy. Our bad luck started just before we’ve entered Romania. We got lost and we’ve almost went into Serbia, but we were back on track after another hour. We’ve entered Romania through a small village called Mako and it looked as the most criminal border of all times. This was the first time when our documents and the documents of the car were checked in detail and the creepy road after that made us regret the choice of place for border crossing. We were in Romania at 23h, hoping that we might be in Bulgaria early in the morning, but this didn’t happen. We’ve spent the worst 16 hours of our travel in Romania, trying to get to Bucharest and then to the bridge near Rouse. It was absolutely terrible. We didn’t stop for 24h but it didn’t help us a lot. The speed restrictions were ridiculous, the road was good but very tight. I don’t want to remember our terrify when we’ve finally enter Bucharest. The traffic was unbelievable and we couldn’t believe that there isn’t any sign for the Bulgarian border. We’ve accidentally found the path to the bridge… Then - final four hours from Rouse to Sofia… we felt like there’s nothing else which might surprise us.

—————————-

Дългото ни пътуване продължи на сутринта на 16 декември. Хапнахме хубава немска закуска, която ни подготви за предстоящото пътешествие. По това време не предполагахме, че ще се проточи толкова. Прекосихме сравнително бързо следващите две държави по пътя - Унгария и Австрия. И в двете страни трябва да си купиш винетка, ако искаш да се движиш по магистралите, които са и най-бързият път до желаната крайна дестинация. Унгарската винетка е по-скъпа от австрийската, колкото и невероятно да изглежда това - струва 11 евро, а австрийската е 8. И двете важат за 10 дни. Междувременно, времето продължаваше да е гадно - тъмно, доста студено и дъждовно. Пътищата и в двете държави бяха много добри, толкова че дори успяхме да се объркаме и да стигнем до границата на Унгария със Сърбия. Загубихе си още час, за да се върнем на правилния път и да влезем в Румъния през граничен пункт до едно много малко село - Мако. Оказа се, че сме избрали може би най-криминално изглеждащият пропусквателен пункт на границата на двете държави. За първи и последен път провериха нашите и документите на колата ни толкова щателно. После се заизреждаха село след село, докато почти не се побъркахме от безумните румънски ограничения на скоростта и неприближаващата столица Букурещ. Движехме се, все пак, по предварително измислен план - от Букурещ до Русе, а после и до София. Това се оказа доста лоша идея, а и се бяхме заблудили, че по това време във Видин не вървят фериботите, защото нивото на река Дунав е ниско. Дори и 24-часовото каране и отмаляването от умора не помогнаха да преминем по-бързо през Румъния. Успяхме да се натресем в жестокия букурещски трафик и да не можем да се измъкнем от там в продължение на цели 2 часа. По-късно вече бяхме в Гюргево, където също се загубихме, неразбиращи как е възможно да няма и една табела, сочеща към България или Дунав мост. Така, триумфално, 16 часа по-късно и само 800км след влизането ни в Румъния, най-после бяхме на българска територия - в 15 часа на 17ти декември. После поехме дъх на успокоение и карахме още 4 часа от Русе до София. Нямаше вече какво да ни уплаши и се зарекохме, че повече по този път няма да минем!!!

The first day of “real” travel / Първият ден от истинското пътуване

In the morning on the 15th of December, we wake up at 8am Dutch time, near the shores of Netherlands. We were 15 minutes late, but having in mind the heavy storm outside, this was actually a good timing. We were out of the ferry at around 10am and our journey begin without a GPS and with a old-school paper map. The start wasn’t as good as it was supposed to be. We found the motorway we’re looking, but we were heading North on it, not South. :D We lost one hour, but it was worth it. The Dutch highways were brilliant. Toll free, they were even better then the German ones. This was our thought back then. An hour later we were already in Germany, heading to Munich. During the day we’ve passed almost the whole country - from Koln and Frankfurt to Munich… The weather was awful almost all the time - heavy rain with lots of road works near the big cities. This made us stressed upon the time of our arrival in our first stop on the road - the small village near Munich, Holzkirchen. We’ve arrived around 10pm, excited, but very exhausted from the long German journey.

——-

Сутринта на 15 декември се събудихме в 8 часа, холандско време, близо до бреговете на самата Холандия. Бяхме закъснели с 15 минути от разписанието, но като се има предвид каква буря бе в открито море тази нощ, това бе даже отлично време. Излязохме от ферибота около 10 часа сутринта и пътешествието ни продължи без модерен GPS, а само с една доста не-подробна хартиена карта на Европа. Не тръгнахме съвсем успешно - намерихме желаната магистрала, но се движехме по нея на север, а не на юг. Загубихме един час, за да се върнем обратно, но си заслужаваше. Холандските магистрали бяха чудесни, по-хубави дори от немските или поне така си мислехме тогава. Час по-късно, вече бяхме на територията на Германия, запътили се към Мюнхен. През този ден, пропътувахме почти цяла Германия - от Кьолн през Франкфурт, та до Мюнхен и малкото селце на 30км от него - Холцкирхен, нашата първа голяма спирка по пътя към София. Времето беше ужасно почти през цялото време - много силен дъжд и множество стеснения на пътя заради ремонти, ни накараха да си мечтаем да пристигнем по-скоро. Пристигнахме около 22ч - много развълнувани, но и изморени от преживяното през последните 12 часа в Германия.

The plan and the beginning / Планът и началото на пътуването

The plan was simple - to drive through Europe with our second hand “new” car from Scotland to Bulgaria. As simple as that. The mission - to bring our lovely German shepherd dog in our house in Edinburgh. We’ve waited for four months until this became possible - when the six months since his rabies vaccination have passed and when all the needed documents were set and ready. We were also ready - after struggling to find a reasonable price for a cargo flight to the UK, we’ve bought our Vauxhall Vectra to take us on this long journey.

After the last exam at uni, we’ve started the journey, on the 14th of December. It was a short driving distance - with only 100 miles to Newcastle where we took the ferry to Amsterdam. Here are some pictures from this day.

To be continued in the next blog post. :)

————-

Планът беше прост - да преминем през Европа с нашата нова стара кола от Шотландия до България. Ясно и кратко. Мисията на пътуването - да доведем нашето най-любимо и добро куче Роки в новата ни къща в Единбург. Чакахме този момент цели четири месеца, преди това да стане възможно - бяха минали цели шест месеца от успешното ваксиниране против бяс на Роки, а през това време и цялата документация беше готова. Ние също бяхме най-после готови, след като не успяхме да намерим поносима цена за полет на куче до Великобритания, ни се наложи да си купим Воксхол (иначе казано “Опел”), който да ни заведе на това пътешествие.

След последният изпит в университета, тръгнахме - на 14 декември. Беше кратка стартова отсечка - само около 160 км до Нюкасъл, където се качихме на ферибот до Амстердам. Снимките разказват малко по-подробно за този ден.

Повече подробности, в следващия постинг.